Инженер свърза хартиен терминал от 1984 година със съвременен AI-агент. Ето какво се получи
Хартиеният терминал от епохата на първите персонални компютри беше научен да „общува“ със съвременен AI без екран и графичен интерфейс. Инженерът от AWS Дарко Месарош свърза DECwriter IV от 1984 г. с AI-агента Kiro, който помага на програмистите да пишат код. Разработчикът описа експеримента на 11 октомври, а на 2 ноември проектът привлече вниманието на изданието The Register.
DECwriter IV е от типа на печатащите терминали, известни като телетайпи. Командите се въвеждат от клавиатурата, а отговорите машината извежда с мастило върху хартия вместо на монитор. Устройството работи със скорост от около 30 символа в секунда при скорост на връзката от 300 бода. За кратък отговор тази скорост е достатъчна, но дългият диалог с AI се превръща в бавно и нудно отпечатване.
Връзката със старото оборудване Месарош е осъществил чрез WiModem232, който се свързва към последователния порт RS-232 и имитира модем по стандарта Hayes. Адаптерът предава данни по Wi-Fi и установява Telnet връзка със съвременна система. Самият Kiro не се стартира на DECwriter: терминалът само изпраща текста на заявките и отпечатва отговорите на отдалечения агент.
Основната сложност предизвика интерфейсът на Kiro CLI, предназначен за съвременни екрани. Инженерът написа на Rust малката програма Kiro TTY, която комуникира с агента чрез Agent Client Protocol (ACP), използвайки JSON-RPC. Програмата преобразува отговорите в обикновен 7-битов ASCII, пренарежда редовете според ширината на терминала и премахва форматирането, което тази образно казано пишеща машина не разбира.
Commodore 64 + NovaTerm
Софтуерът
Софтуерната част работи в Docker контейнер с инсталиран Kiro CLI и ключ за достъп до услугата. Авторът е осигурил Telnet на порт 2323, SSH на 2222 и два отделни TCP-порта за стари компютри с текстови екрани с ширина 40 и 80 колонки. Освен DECwriter, разработчикът показа и свързване с Commodore 64, IBM PC с MS-DOS и TRS-80 Model 100.
Експериментът има ограничения, свързани със сигурността. Telnet предава паролата и съдържанието на кореспонденцията без криптиране, а Kiro се стартира в режим на доверие към всички инструменти. Потребител, получил достъп до сесията, може да накара агента да изпълнява команди вътре в контейнера. Затова в конфигурацията портовете по подразбиране са обвързани с локален адрес, а не са отворени за цялата мрежа.
Старата техника разкри и някои технически слабости на самоделния интерфейс. При загуба на мрежови пакети предаването не се повтаря и няма пълноценно буфериране на поточните отговори. Както уточни Месарош, скоростта на последователната връзка ограничава целия обмен на данни. В описанието на проекта също се предупреждава, че дългите отговори понякога губят символи.
Проектът не предлага практична алтернатива на съвременните редактори на код. Все пак стандартът ACP позволява отделянето на интерфейса от самия AI-агент, поради което подобен клиент е потенциално съвместим и с други инструменти, поддържащи протокола, включително Claude Code и Codex. Месарош публикува изходния код на Kiro TTY и инструкции за стартиране, превръщайки необичайното преживяване в достъпен технически експеримент.
Оригиналната статия е публикувана тук.