Учените разкриха неочакван източник на енергия на супервулкана Йелоустоун

Учените от Института по геология и геофизика към Китайската академия на науките (IGGCAS) представиха ново обяснение за това как се образува магмата под супервулканите, по-конкретно под прочутия Йелоустоун. Резултатите от тяхното изследване са публикувани в авторитетното списание Science.

Дълго време се смяташе, че супервулканите съдържат огромни резервоари с течна магма, които постепенно се натрупват в земната кора, докато налягането не доведе до изригване. Новите данни обаче сочат, че магмата е разпределена в обширни зони от частично разтопена скала, известни като системи от „магматична каша“. Тези зони могат да се простират през цялата литосфера – студената и твърда външна обвивка на Земята.

Използвайки нов триизмерен геодинамичен модел, изследователите установиха, че магмата под Йелоустоун се захранва не от дълбок мантиен шлейф, издигащ се от границата между ядрото и мантията, а от горните слоеве на астеносферата. Ключова роля в този процес играе така нареченият „мантиен вятър“ – хоризонтално движение на гореща, бавно течаща порода в мантията на Земята.

Според модела този вятър, движещ се на изток, пренася горещ астеносферен материал към Йелоустоун. Той е предизвикан от продължителната субдукция на Фаралонската плоча, остатъците от която се намират дълбоко под централната и източната част на Северна Америка. Когато този материал се движи под континента, той бива вкаран надолу под дебелата литосфера, което води до декомпресионно топене и образуване на магма.

Изследването също така показа, че „мантийният вятър“ определя формата и еволюцията на магматичната система на Йелоустоун. Източният поток се сблъсква с дебелия литосферен корен на изток от вулкана, докато плаващата литосфера на запад създава противоположна сила. Заедно тези сили „разкъсват“ континенталната литосфера, създавайки наклонен канал под Йелоустоун, който служи като ефективен път за издигането и еволюцията на магмата.

Авторите на изследването твърдят, че тяхната модел дава най-пълното към днешна дата обяснение за образуването на големи магматични системи под супервулканите, като свързва образуването на магма в астеносферата с нейното натрупване в литосферата.