Този реактивен съветски пътнически самолет имаше уникален, но опасен дизайн

Технологичните скокове напред често се посрещат с еднаква доза вълнение и страх. Истината е, че никой не знае какво точно е възможно и какво не, докато някой не се престраши да опита и не остане жив, за да разкаже историята. Колко бързо може да пътува човешкото тяло, без това да бъде опасно за здравето?

Дженевьев Бел, експерт по изследвания на взаимодействията и опита в „Интел“ (Intel), споделя пред вестник „Уолстрийт Джърнъл“ (The Wall Street Journal) през юли 2011 година любопитен исторически факт. При появата на първите влакове в Съединените щати някои хора са си мислели, че женските тела просто не са създадени да се движат с 80 километра в час. Смятало се е, че матките на жените ще излетят от телата им, когато се ускорят до такава скорост. От днешна гледна точка това изглежда напълно нелепо, но показва колко силен е бил фокусът върху безопасността с напредването на транспортните средства.

Точно такъв пример за голям технологичен скок, придружен от сериозни опасения, е плашещата история на съветския самолет Туполев Ту-104 (Tupolev Tu-104) – реактивният пътнически лайнер, чието летене е можело да бъде наистина ужасяващо преживяване.

Ето и истината за този уникален, но изключително опасен самолет. Той може да не е бил толкова иновативен, колкото експерименталния американски хидросамолет „Конвеър Сий Дарт“ (Convair Sea Dart), но със сигурност е бил креативен, макар и в крайна сметка несигурен проект.

Конкуренцията на британския „Комет“

Всеки почитател на авиацията ще ви каже, че името „Де Хавиланд“ (de Havilland) е неразривно свързано с историята на реактивния двигател. Британският самолет „Де Хавиланд Комет“ (de Havilland Comet) е първият по рода си – реактивен пътнически лайнер, който прави истинска революция във въздушните пътувания и прокарва пътя за всички следващи модели. Според Кралския музей на военновъздушните сили на Великобритания, първият прототип на „Комет“ е изстрелян през 1949 година. За съжаление, след две тежки катастрофи, причинени от дефекти в конструкцията на корпуса и умора на метала, моделът „Комет 1“ е изтеглен от експлоатация.

В този критичен момент Съветският съюз решава да покаже своя собствен реактивен пътнически самолет: Туполев Ту-104. За да го създадат бързо, съветските инженери вземат корпуса на вече съществуващия военен бомбардировач Ту-16. Те преработват фюзелажа, за да добавят повече място за пътници вътре, и така на практика превръщат един военен самолет в търговски лайнер.

В стремежа на съветските власти да оставят незаличим отпечатък в историята на световната реактивна авиация и да изпреварят западните страни, по проекта работят около 10 000 служители. В резултат на този огромен натиск официалният дебют на самолета се провежда с няколко седмици по-рано от първоначално планираното. Това бързане обаче означава, че тестовете не са били толкова строги и подробни, колкото е трябвало да бъдат, и впоследствие самолетът е засипан от сериозни технически проблеми. Любопитен факт е, че за кратък период между 1956 и 1958 година, поради спирането на британския „Комет“, Ту-104 е единственият работещ пътнически реактивен самолет в целия свят, което е било голям повод за гордост за СССР, въпреки скритите рискове.

Какво се обърка с дизайна?

Естествено, разработването на Ту-104 на базата на вече съществуващ военен самолет е било много изгодно решение за Съветския съюз, което е спестило както пари, така и ценно време. Това обаче е означавало също, че голяма част от вътрешността на самолета и много от неговите компоненти са били по-подходящи за военна употреба, което създава куп проблеми при превозването на обикновени хора.

Крилата му са били проектирани за извършване на бомбардировки, а специфичната му конструкция е носела огромно тегло. Това е правело самолета изключително труден за управление. Поради особеностите на аеродинамиката си, машината понякога е принуждавала пилотите да се издигат до опасни височини. На тези големи височини самолетът е бил склонен към неочаквано и спонтанно вирене на носа нагоре (феномен, известен в авиацията като „подхват“), което е водело до загуба на скорост, срив на потока и падане, което пилотите е било почти невъзможно да коригират.

Самолетът е бил особено опасен и при кацане. Той е трябвало да се приземява с много висока скорост, а липсата на съвременни и ефективни спирачни системи или обратна тяга на двигателите е правела спирането истинско предизвикателство. За да спрат на пистата, пилотите често е трябвало да отварят специални спирачни парашути от опашката на самолета.

Архивът за авиационни повреди и катастрофи (Bureau of Aircraft Accidents Archives – BAAA) посочва „прекомерната скорост при захода за кацане“ като основна причина за една от големите трагедии с този модел – катастрофата на Туполев Ту-104Б през март 1979 година в Москва, при която загиват 59 души. Поради поредицата от подобни инциденти и лошата стабилност във въздуха, самолетът бързо си спечелва славата на изключително опасен сред екипажите и пътниците.

Въпреки своите сериозни недостатъци, опасности и трагични инциденти, този самолет е бил огромна стъпка напред за марката „Туполев“, чиято история на практика е историята на цялата съветска и руска гражданска авиация. Той е имал своите тъмни страни, но по същия начин и британският „Де Хавиланд Комет“ е преминал през своите тежки и смъртоносни изпитания в зората на реактивната ера.